Кратък технически речник

Зърнест материал, който не влияе на втвърдяването на мазилката. (EN 998)

Специфичен материал, който може да се добавя към сухите смеси и мазилките с цел подобряването й или постигането на специални свойства. (EN 13318, EN 998)

Пласт, нанасян директно върху топлоизолационни системи. Съдържа подсилващ материал. Армиращият пласт осигурява по-голяма част от механичните свойства на системата. (EN 13500+13499)

Изолационен материал, който се получава чрез раздуване или обелване на естествена слюда посредством нагряване. (EN ISO 9229)

Времето, през което мазилката добива твърдост. Това време обикновено отговаря на практика на времето, след което елементът може да се натоварва.

Максималният интервал от време, по време на който е възможно регулиране без значителна загуба на крайната якост (например корекция на тухли или плочки след нанасяне на мазилката). (EN 1015-9 Зидарски мазилки) (EN 12004 Лепила за плочки)

Времето, след което хоросанът започва да се втвърдява. След това време хоросанът е естествено стабилен в присъствието на вода. (EN 1015-4)

Интервалът между времето, когато мазилката е смесена, и времето, когато е готова за употреба. (EN 12004)

Способността на втвърдената мазилка да бъде деформирана посредством натиск без увреждане на нейната структура. Тази характеристика може да бъде оценена посредством коефициента на еластичност, който се измерва в динамични или статични условия.
(ISO 5271 + 2)

Хоросан, проектиран за реконструкция или ремонт на зидария от естествен камък.

Времето за съхраняване при определените условия, по време на което се очаква, че хоросанът запазва работните си свойства. (EN 12004)

Последният пласт от многопластово измазване, или хоросанова система. (EN 998-1)

Смес от органични слепващи агенти под формата на водна полимерна дисперсия, органични добавки и минерални агрегати и/или разредители. Сместа е готова за употреба.

Базирано на полимер лепило, използвано за свързване на материали. (EN 12004)

Мазилка, състояща се от минерални и/или органични и/или неорганични материали, образуваща последния пласт от EWI система.

Долният пласт (или пластове) в дадена система. (EN 998-1)

Проектирана мазилка за измазване, нанасяна на един пласт, който изпълнява функции на изолация от климатичните условия и декоративен външен вид на многопластова система. Обикновено е оцветена. (EN 998-1)

Кристализиране на соли по повърхността на мазилката. (EN 13318)

Хоросан, проектиран за завършване на основата с цел постигане на равна и гладка повърхност. Използва се за стени и тавани.

Способността на пресен, втвърдяващ се във вода хоросан да задържа водата, използвана при смесването. (EN 1015-8)

Мазилка, която предотвратява водни течове. Обикновено е бързо съхнеща.

Смес от едно или повече неорганични лепила, агрегати, добавки и/или смеси, използвани за полагане на зидарски елементи. Може да бъде под формата на дебел или тънък пласт. (EN 998-2)

Хоросан, съставен от основните съставки (например лепило, агрегати, вода), комплектован и смесван на строителния обект.

Устойчивостта на мазилката на химически, механични и климатични въздействия, които излагат на риск ефективния й живот.

Устойчивостта на повърхността на хоросана на сила на опъване, прилагана отвесно на повърхността на хоросана. (EN 1348 Циментови лепила, EN 1015-12 Хоросани за мазилки/замазки, EN 12636 Хоросани за ремонт на бетон)

Проектирана мазилка за изравняване на подове или за замазка с цел получаване на равна и гладка повърхност. Основно се използва за поставяне на подова настилка върху хоризонтални повърхности.

Способността на мазилката да абсорбира вода без прилагано налягане. Между шупливост и капилярност няма връзка. (EN 1015-18 Зидарски мазилки, EN 13888 Циментови разтвори за плочки)

Процес на ръчна или механична обработка на прясна мазилка, който повишава плътността й. (EN 13318)

Гъстота при прясна мазилка. (EN 1015-3 Зидарски мазилка, EN 12706 Мазилки за изравняване на подове)

Мазилка, която образува първия слепващ пласт при многопластова система. Обикновено се нанася на тънък пласт.

Проектирана мазилка със сухо относително тегло под 1400 kg/m3. (EN 998)

Разтвор на база синтетични смоли, предназначен за лепене на различни материали. (EN 12004-Лепила за плочки, EN 1504-1 Структурни лепила)

Смес от едно или повече неорганични или органични лепила, агрегати, пълнители, добавки и/или смеси.

Течна и/или тиксотропна мазилка за попълване на пукнатини или кухини. Нанася се посредством инжектиране под налягане и може да е базирана на цимент или реакционна смола. (EN 1504-1)

Мазилка, която отговаря на общи изисквания, но няма специални характеристики. Може да бъде произведена, както е предписано, и/или да е проектирана мазилка. (EN 998-1)

Течна мазилка за изготвяне на предварително отлети артикули. Използва се при производство на статуи, балюстради, корнизи, плочи, павета и др.

Мазилка, нанасяна под павета или блокчета.

Суха или полусуха мазилка за нанасяне със сух спрей (Пистолетна техника). Използва се за подсилване и подобни строителни работи.

Течна мазилка, използвана за измазване на кухини, дупки или връзки между материали.

Изравнителна летва при нанасяне на мазилки.

Средства за механично прикрепяване на топлоизолационни платна към основата (например релси, дюбели). (EN 13499)

Изолационен материал с вълноподобна структура от вулканична скала, шлака или стъкло. (EN ISO 9229)

Смес от едно или повече неорганични лепила, агрегати и понякога смеси и/или добавки, използвани като външни или вътрешни замазки. (EN 998-1)

Оцветена, фабрично произведена мазилка на базата на минерални лепила (цимент, вар, гипс...) за предпазване и декорация на отвесни повърхности.

Мазилка с отделни, предварително произведени компоненти (например суха смес + течност), които се смесват на обекта.

Нанасяне на нов пласт мазилка директно върху предходния, преди последният да е изсъхнал напълно. (EN 13318)

Устойчивостта на мазилката на проникване на вода при определено налягане.

Дефект, проявяващ се при междинния пласт между мазилката и основата или свързания материал. Стойността се равнява на силата на прилепване.

Дефект, проявяващ се в пласта мазилка (където силата на мазилката е по-ниска от тази на основата), или дефект, проявяващ се в основата (където силата на мазилката е по-висока от тази на основата).

Подова замазка, произведена със саморазливащи свойства. (EN 13318)

Максималният времеви интервал за довършителни работи след нанасянето на мазилката. (EN 1346 Лепила за плочки, EN 12189 Мазилки за поправка на бетон)

Мазилка, специално оцветена с декоративна функция.

Лек зърнест материал, използван с изолационни цели, произведен от естествени вулканични скали, разширени чрез загряване до постигане на пореста структура. (EN ISO 9229)

Пласт, нанасян веднъж или повече пъти от една и съща смес, като предходното нанасяне не се оставя да изсъхне преди нанасянето на следващия (т.е. мокър върху мокър). (EN 998-1)

Добавка, която, без да се отразява на консистенцията, позволява намаляване на водното съдържание в мазилката, или която, без да се отразява на водното съдържание, увеличава течливоста, или води и до двата ефекта едновременно. (EN 13318)

Устойчивостта на повърхността на втвърден хоросан на вдлъбване, установена чрез поставено стоманено топче.

Материал, използван за подпора на мазилката/замазката, така че тя да е независима от субстрата.

Тел, мрежи или тъкани, добавяни към хоросана или материалите, вградени в мазилката или системата с цел подобряване на механичната здравина. (EN 13318, EN 13500)

Мазилка с основен свързващ елемент полимер.

Предварително комплектован хоросан или предварително смесен хоросан с вар и пясък.

Съставките са комплектовани в завода, доставени са до строителния обект и са смесени съобразно спецификациите и условията на производителя (например мулти-силозен хоросан).

Съставките са комплектовани и смесени в завода, доставени са до строителния обект, където се добавят допълнителни съставки, посочени или предоставени от завода (например цимент).

Хоросан, приготвен по предварително зададени пропорции, свойствата на който се предполагат от заявените пропорции на съставките (Концепция за рецептата). (EN 998)

Сборът свойства за прилагане на хоросана, които осигуряват лесната му употреба. (EN 1015-9)

Органичен или неорганичен материал, добавян в малки количества с цел модифициране свойствата на мазилката при прясно и/или втвърдено състояние. (EN 13318, EN 998)

Мазилка, чийто състав и метод на производство е избран от производителя с цел постигане на специфични свойства (Концепция за производителност). (EN 998)

Влагата, преминаваща през единица площ от хоросана, при стабилни условия, за единична разлика във водното налягане. (EN 1015-19)

Мазилка, която е напълно разбъркана и готова за употреба.

Лек зърнест материал, използван с изолационни цели, който има клетъчна структура, оформена чрез раздуване на глинести материали посредством нагряване. (EN ISO 9229)

Смес, която позволява равномерното разнасяне на контролирано количество малки въздушни мехури в състава на мазилката, които остават след втвърдяването. (EN 13318)

Смес от синтетична смола, минерални разредители и/или агрегати и органични добавки, която се втвърдява посредством химическа реакция. Предварително комплектованите съставки са опаковани и готови за смесване. (EN 12004)

Способността на течна прясна мазилка да образува сама гладка повърхност.

Способността на прясната мазилка да се разстеле сама и да образува равна повърхност.

Проектирана мазилка за употреба върху влажни стени, съдържащи разтворими във вода соли. (EN 998-1)

Редуциране на обема на неконтролиран хоросан по време на втвърдяването. (EN 12808-4 Циментови разтвори за плочки)

Способността на мазилката да свързва динамични или статични пукнатини. (EN 13318)

Максималната стойност на дефектиране на мазилката, установена чрез прилагане на прегъване върху три точки. (EN 1015-11 Зидарски мазилки, EN 13888 Циментови разтвори за плочки)

Максималната сила на прилепване на мазилка, нанасяна върху основа, която може да бъде установена посредством срязване или тестване за издръжливост на опън.

Минерална мазилка на база калиево водно стъкло като основно средство за свързване. Втвърдява се посредством изпаряването на водата и кристализира под въздействието на въглеродния двуокис от въздуха.

Откритата хоризонтална основа на част от сградата. (EN 13499)

Способността на пресния хоросан да навлажни субстрата или свързания материал с цел улесняване на прилепването. (EN 1347)

Периодът от време, по време на който след смесването хоросанът остава годен за употреба. (EN 1015-9).

Повърхността, върху която директно се нанася хоросанът. В случай че пластът трябва да се нанесе върху съществуваща замазка, то тя ще бъде субстратът за този пласт.

Смес, която, без да засяга плътността, позволява висока степен на редукция на водното съдържание в хоросана, или която, без да засяга водното съдържание, увеличава течливоста, или която води и до двата ефекта едновременно.(EN 13318)

Количеството въздух, включено в мазилката. (EN 1015-7)

Характеристика на текстурата на хоросановата повърхност.

Промяна в консистенцията на пресен хоросан, когато се прилага енергия, например чрез разбъркване или разклащане.

Материал, който е предназначен за намаляване пропускането на топлина и който дължи изолационните си свойства на неговия химически състав и/или физическа структура. (EN ISO 9229)

Проектиран хоросан със специфични топлоизолационни свойства. (EN 998-1)

Материал за свързване на топлоизолационни материали на ETICS към субстрата. (EN 13500)

Проектиран зидарски хоросан за споявания с дебелина между 1 mm и 3 mm. (EN 998-2)

Хоросан, който е устойчив на проникването на дъжд и предпазва субстрата от атмосферните влияния (например външните замазки и еднопластовите хоросани са защитени от атмосферните влияния).

Устойчивостта на повърхността на втвърдената мазилка на износване от механично действие. (ISO 7784-2, EN 12808-2 Циментови разтвори за плочки)

Устойчивост, установявана посредством сила, прилагана успоредно на повърхността на хоросана. (EN 1322 Лепила от дисперсни и реакционни смоли, EN 12615 Хоросан за ремонт на бетон)

Мазилка, която е забъркана и смесена в завода. Може да е суха, готова за употреба след добавяне на вода, или влажна, която се доставя готова за употреба.

Тъкан, произведена като непрекъснато влакно от разтопено стъкло, обикновено използвана за подсилване на тъкани или текстил. (EN ISO 9229)

Мазилка, проектирана за фиксиране и монтиране на различни материали. Може да бъде на базата на цимент или на смола. (EN 1504)

Мазилка, която се използва за фугиране между зидарски елементи. Когато се използва при керамични плочки, се нарича фугираща смес.

Проектирана мазилка, използвана за циментиране на машини или материали. Може да е на базата на цимент или смола. (EN 1504-1)

Разтвор, който свързва на база минерални хидрати при контакт с вода.

Проектиран хоросан, който възпрепятства проникването на вода в субстрата, при определено налягане.

Способността на носещата повърхност на пода да осигури триене с цел устойчивост на натовареността от хора или превозни средства. (EN 13318)

Проектиран хоросан за ремонт или подмяна на дефектен бетон. Той може да бъде структурен (допринасящ за якостта на конструкцията) или неструктурен. (EN 1504-1)

Смес от цимент и други свързващи на база хидратация вещества, агрегати, полимерни агенти и други органични добавки, използвана за свързване на материали. (EN 12004)

Съотношението между обема пори в хоросана и общия обем. (EN 1015-7)